Дългата сянка на търговската война
2018 година към този момент е съвсем отминала. Вижте кои са най-значимите събития и трендове от политическия и стопански живот в България и по света през последните 12 месеца в специфичната секция на Investor.bg " Икономиката през 2018 година "
Не единствено отиващата си 2018 година, само че и цялото ръководство на американския президент Доналд Тръмп минават под знака на разтърсванията, които нетрадиционната му политика провокира на комерсиалния фронт.
Търговските войни, които поведе президентът, накараха мнозина да слагат под въпрос някои считани до неотдавна за неоспорими постулати на интернационалните и икономическите връзки като неделимостта на Запада или непоклатимостта на стопанската система на Изтока.
Въпреки това единствено в границите на няколко месеца стана ясно, че занапред ще би трябвало да чакаме още доста промени.
Още преди да заеме президентския пост Тръмп ясно даде да се разбере, че неговото ръководство ще внесе голям брой промени. През март президентът разгласи , че Съединени американски щати вкарват по-високи мита върху вноса на стомана и алуминий, придържайки се компактно към своя девиз „ Америка преди всичко “. Мнозина бяха подразнени от мярката, макар че най-силно това се усети от обичайните съдружници на Вашингтон като Европейския съюз.
Брюксел побърза да увери, че готви отговор и въпреки по-късно за блока да бяха въведени изключения, то сянката на подозрението към този момент се беше спуснала над връзките сред съдружниците. За това в немалка степен способстваха и заканите на Тръмп за данъци върху вноса на европейски коли в Съединени американски щати, директно засягайки основния за Европа бранш на автомобилостроенето.
И до момента в който връзките сред Съединени американски щати и Европейски Съюз значително оказват най-вече районен резултат, то изострянето на разговора сред Вашингтон и Пекин беше усетено на всички места по света . Сблъсъкът на двете най-големи международни стопански системи продължи с ответни мита от страна на Китай.
Разведряване не можаха да донесат и няколкото кръга на договаряния сред двете страни, които, в последна сметка, по този начин и не реализираха търсения пробив. Споразумението е сложна задача поради фундаменталните претенции на Съединени американски щати, които, с цел да бъдат изпълнени, ще би трябвало да трансформират някои от основите на китайската стопанска система, които през годините спомогнаха за така наречен китайско знамение.
Сред главните претенции на Съединени американски щати са смяна в политиките на Пекин за финансиране на локални компании и обвиняванията – в това число и от страна на Европейски Съюз, против практиката за насилствен трансфер на технологии.
Непреклонността и на двете страни докара до неизбежното, а точно решението на Съединени американски щати да наложи наказания върху китайски вносни артикули за 50 милиарда $ през май. Отговорът на Китай не закъсня и в случай че до този миг множеството анализатори към момента избраха да разказват протичащото се с по-предпазливи термини като „ комерсиално напрежение “ или „ търговски спор “, то оттук насетне към този момент ставаше въпрос само за война.
И като всеки сходен спор тя не се лимитира единствено до двете съществени наранени в нея страни. Въвлечени във водовъртежа на глобите бяха и други участници, като Турция и Русия , които побързаха да се включат със свои данъци против общия противник Съединени американски щати в отговор на митата върху стоманата и алуминия.
Цялото това напрежение, насъбрано през миналите към този момент месеци, си пролича изключително блестящо по време на срещата на Г-7 в Канада при започване на юни, която завърши с разкол между седемте най-големи стопански системи. В знак на не изключително изненадващо отцепление от своите сътрудници американският президент Доналд Тръмп даже отхвърли да поддържа финалното официално съобщение от двудневната среща.
В опит да тушира напрежението и възобновените закани за мита върху автомобилния бранш от страна на Вашингтон и в Брюксел направиха нов опит да свидлив ръце с визитата на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в Белия дом. Така двамата водачи се договориха Съединени американски щати за момента да се откаже от митата за сметка на обещанието Европейски Съюз да купува повече американска соя и полутечен природен газ.
Междувременно разногласието сред Съединени американски щати и Китай навлезе в нов стадий през септември с решението на Вашингтон да вкара нови мита от 10% върху китайски вносни токи за 200 милиарда $ , на които Пекин отговори уместно с данъци от 5-10% върху американски импорт за 60 милиарда $.
На този динамичен декор започнаха все по-често да се появяват и стопански данни, които приказват за засенчване на растежа и прогнозите, най-много в Азия и Европа. И двата района имат и други проблеми пред себе си, с изключение на комерсиалните войни, които дружно с естественото придвижване на икономическия цикъл алармират, че през идната година ще е нужна малко повече икономическа и политическа нерешителност.
За усмиряване на напрежението обаче съумя да помогне срещата сред Доналд Тръмп и китайският му сътрудник Си Дзинпин по време на срещата на Г-20 при започване на декември в Аржентина. На нея двамата водачи се споразумяха за 90-дневно преустановяване на огъня в комерсиалния си спор, който съумя да раздруса финансовите пазари и заплаши растежа на международната стопанска система.
В рамките му Тръмп се съгласи да не извършва обещанието си за ново ескалиране на спора с нарастване на митата върху вносни китайски артикули за 200 милиарда $ от 10% на 25% след 1 януари. От своя страна Китай ще закупи доста количество аграрни и промишлени артикули, енергоносители и други артикули от Съединени американски щати, с цел да се редуцира големият търговски дисбаланс сред двете страни.
Договореното отсрочване ще е в действие от началото на новата година до началото на март , като през това време би трябвало да бъде извършен и нов кръг търговски договаряния с вяра да се откри съглашение.
Така новият кръг на комерсиалната война в най-лошият случай ще стартира с отсрочен старт чак през март, в случай че двете страни не съумеят да се спогодят. През миналата година Китай нееднократно дава сигнал за подготвеност да внесе промени в икономическите си практики, само че въпросът в края на 2018 година е същият като при започване на годината – до каква степен Пекин е подготвен да стигне и не се ли разминават упованията по отношение на настояванията на Съединени американски щати.
Във всеки случай вредите от комерсиалното напрежение към този момент са факт и въпреки към момента да не са необратими, те доста подкрепиха други стопански процеси, които ще продължат да преобладават политико-икономическия свят и през идната година.
По публикацията работиха: автор Елена Илиева, редактор Надежда Бочева
Не единствено отиващата си 2018 година, само че и цялото ръководство на американския президент Доналд Тръмп минават под знака на разтърсванията, които нетрадиционната му политика провокира на комерсиалния фронт.
Търговските войни, които поведе президентът, накараха мнозина да слагат под въпрос някои считани до неотдавна за неоспорими постулати на интернационалните и икономическите връзки като неделимостта на Запада или непоклатимостта на стопанската система на Изтока.
Въпреки това единствено в границите на няколко месеца стана ясно, че занапред ще би трябвало да чакаме още доста промени.
Още преди да заеме президентския пост Тръмп ясно даде да се разбере, че неговото ръководство ще внесе голям брой промени. През март президентът разгласи , че Съединени американски щати вкарват по-високи мита върху вноса на стомана и алуминий, придържайки се компактно към своя девиз „ Америка преди всичко “. Мнозина бяха подразнени от мярката, макар че най-силно това се усети от обичайните съдружници на Вашингтон като Европейския съюз.
Брюксел побърза да увери, че готви отговор и въпреки по-късно за блока да бяха въведени изключения, то сянката на подозрението към този момент се беше спуснала над връзките сред съдружниците. За това в немалка степен способстваха и заканите на Тръмп за данъци върху вноса на европейски коли в Съединени американски щати, директно засягайки основния за Европа бранш на автомобилостроенето.
И до момента в който връзките сред Съединени американски щати и Европейски Съюз значително оказват най-вече районен резултат, то изострянето на разговора сред Вашингтон и Пекин беше усетено на всички места по света . Сблъсъкът на двете най-големи международни стопански системи продължи с ответни мита от страна на Китай.
Разведряване не можаха да донесат и няколкото кръга на договаряния сред двете страни, които, в последна сметка, по този начин и не реализираха търсения пробив. Споразумението е сложна задача поради фундаменталните претенции на Съединени американски щати, които, с цел да бъдат изпълнени, ще би трябвало да трансформират някои от основите на китайската стопанска система, които през годините спомогнаха за така наречен китайско знамение.
Сред главните претенции на Съединени американски щати са смяна в политиките на Пекин за финансиране на локални компании и обвиняванията – в това число и от страна на Европейски Съюз, против практиката за насилствен трансфер на технологии.
Непреклонността и на двете страни докара до неизбежното, а точно решението на Съединени американски щати да наложи наказания върху китайски вносни артикули за 50 милиарда $ през май. Отговорът на Китай не закъсня и в случай че до този миг множеството анализатори към момента избраха да разказват протичащото се с по-предпазливи термини като „ комерсиално напрежение “ или „ търговски спор “, то оттук насетне към този момент ставаше въпрос само за война.
И като всеки сходен спор тя не се лимитира единствено до двете съществени наранени в нея страни. Въвлечени във водовъртежа на глобите бяха и други участници, като Турция и Русия , които побързаха да се включат със свои данъци против общия противник Съединени американски щати в отговор на митата върху стоманата и алуминия.
Цялото това напрежение, насъбрано през миналите към този момент месеци, си пролича изключително блестящо по време на срещата на Г-7 в Канада при започване на юни, която завърши с разкол между седемте най-големи стопански системи. В знак на не изключително изненадващо отцепление от своите сътрудници американският президент Доналд Тръмп даже отхвърли да поддържа финалното официално съобщение от двудневната среща.
В опит да тушира напрежението и възобновените закани за мита върху автомобилния бранш от страна на Вашингтон и в Брюксел направиха нов опит да свидлив ръце с визитата на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в Белия дом. Така двамата водачи се договориха Съединени американски щати за момента да се откаже от митата за сметка на обещанието Европейски Съюз да купува повече американска соя и полутечен природен газ.
Междувременно разногласието сред Съединени американски щати и Китай навлезе в нов стадий през септември с решението на Вашингтон да вкара нови мита от 10% върху китайски вносни токи за 200 милиарда $ , на които Пекин отговори уместно с данъци от 5-10% върху американски импорт за 60 милиарда $.
На този динамичен декор започнаха все по-често да се появяват и стопански данни, които приказват за засенчване на растежа и прогнозите, най-много в Азия и Европа. И двата района имат и други проблеми пред себе си, с изключение на комерсиалните войни, които дружно с естественото придвижване на икономическия цикъл алармират, че през идната година ще е нужна малко повече икономическа и политическа нерешителност.
За усмиряване на напрежението обаче съумя да помогне срещата сред Доналд Тръмп и китайският му сътрудник Си Дзинпин по време на срещата на Г-20 при започване на декември в Аржентина. На нея двамата водачи се споразумяха за 90-дневно преустановяване на огъня в комерсиалния си спор, който съумя да раздруса финансовите пазари и заплаши растежа на международната стопанска система.
В рамките му Тръмп се съгласи да не извършва обещанието си за ново ескалиране на спора с нарастване на митата върху вносни китайски артикули за 200 милиарда $ от 10% на 25% след 1 януари. От своя страна Китай ще закупи доста количество аграрни и промишлени артикули, енергоносители и други артикули от Съединени американски щати, с цел да се редуцира големият търговски дисбаланс сред двете страни.
Договореното отсрочване ще е в действие от началото на новата година до началото на март , като през това време би трябвало да бъде извършен и нов кръг търговски договаряния с вяра да се откри съглашение.
Така новият кръг на комерсиалната война в най-лошият случай ще стартира с отсрочен старт чак през март, в случай че двете страни не съумеят да се спогодят. През миналата година Китай нееднократно дава сигнал за подготвеност да внесе промени в икономическите си практики, само че въпросът в края на 2018 година е същият като при започване на годината – до каква степен Пекин е подготвен да стигне и не се ли разминават упованията по отношение на настояванията на Съединени американски щати.
Във всеки случай вредите от комерсиалното напрежение към този момент са факт и въпреки към момента да не са необратими, те доста подкрепиха други стопански процеси, които ще продължат да преобладават политико-икономическия свят и през идната година.
По публикацията работиха: автор Елена Илиева, редактор Надежда Бочева
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ